За бедността

Labels: ,


Присъединявайки се към инициативата Blog Action Day, днес и блогът на Svejo пише за Бедността. Една наистина трудна тема. Много е казано, много е изписано и сякаш каквото и да се изговори по въпроса би изглеждало тривиално и изтрито.

Разбира се, преди всичко е хубаво да си отговорим на въпроса: Какво е бедността и какво значи да си беден?

Първо сигнално, всички ще свържем думата „бедност” с пари и ще разбираме като беден, човек, който не е добре финансово осигурен. Като увеличим малко по-малко перспективата ще минем през бедността в България и ще стигнем до Африка и „гладните деца в Сомалия”.

Според мен е много спорно защо и как един човек става беден. До колко това зависи от фактори, които се определят „някъде отвън” и до колко е въпрос на лична инициатива. Разбира се, в днешното консуматорско общество, бедността задължително се дефинира като нещо лошо и няма как иначе.

Безсмислено е изобщо да мислим, че „въпросът с бедността” някога ще се реши, по начина, по който го мислим днес. Бедността, според мен поне, е неразрешим въпрос. Има ли разделение (което е неминуемо) ще има и бедност. Важното е да не извръщаме глава, а да виждаме проблема.

От друга страна, бедността може да се разглежда и като състояние на духа. Кой определя какво значи да си беден? Един човек може да няма нищо и да не се чувства беден, докато някой, който има определен доход да си мисли, че му е малко и да се чувства беден. Тук нещата са много относителни, но нали това всъщност ни прави човешки същества.

За мен не е важно дали сме бедни материално. Важното е да не се чувстваме духовно, емоционално, интелектуално и пр. бедни, което е по-страшното за нас като хора.

Това бяха разхвърляните ми мисли за бедността...

6 comments:
gravatar
Ванката каза...
четвъртък, октомври 16, 2008  

Е, прочетохме и лични мисли на създателите на Свежо, нещо различно от администраторските теми.
Бедността наистина е доста по-обширна, а и по-дълбока, отколкото всички ние виждаме във всички измерения (или се правим, че не виждаме).

gravatar
daria каза...
четвъртък, октомври 16, 2008  

Според мен бедността в какъвто и аспект да я разглеждаме идва от невежеството и липсата на усещане към нещата/последното не се учи ,то просто е част от нас/.Изключвам от това мое мнение хората,които са лишени от възможността да направят нещо поради заболяване или друго неприятно събитие.Материално не съм богата,но духовно да.

gravatar
Марин каза...
четвъртък, октомври 16, 2008  

И бедността като всяко измеримо нещо е относителна, защото единиците мерки са различни.
Ако някога сте били в Бангладеш или Сомалия,кадето родителите се принуждават да осакатяват децата си за да им осигурят някакво препитание като просяци в живота, напъните на някои политици и общественици да говорят за бедността от лъскавото си настояще ще Би се сторят гавра. Но това са двете крайности.
За нас в Булгария духовната и материалната бедност са двете страни на една и съща монета- те никога не се виждат една друга, но винаги вървят заедно.
За мене като, че ли най-точно е следното определение: Когато си принуден да отделяш повече от половината от заработеното за прехрана, настъпва трайно изменение в битността ти като същество с достоинство.Това е началото на т.н. отделяне на духа от тялото. От такива хора може да се очаква абсолютно всичко?!

gravatar
Анонимен каза...
четвъртък, октомври 16, 2008  

Големият български поет Христо Фотев умря без пъкната пара.Това прави ли го беден?

gravatar
vascont каза...
събота, октомври 25, 2008  

Удобна позиция за избягване от неудобния проблем. Разбира се, че и въпросите за "бедните духом" има свое място, но не точно тук.
Защото тук ясно е поставен въпроса: една шеста от човечеството е застрашена физически поради недостиг на средства за живот! Което е абсурдно положение предвид възможностите на планетата да изхрани сегашното човечество.

gravatar
vascont каза...
събота, октомври 25, 2008  

По въпроса друга гледна точка от Графът
http://vascont.wordpress.com/2008/10/16/blog-action-day-2008/

Публикуване на коментар